12 Април

[hrist]

65 Години от първия Космонавт приземен успешно от Космоса.
12 април 1961 година 12.04.1961г. с космическия кораб „Восток 1 (ЗКА)“ (Восток-3А № 3) в превод от руски: „Изток“ с ракета носител Р-7 Vostok-K (I и 2 степен ракета 8К71, 3 степен с кораба Изток 3КА Vostok-K E103-16 12.04.1961 Ba LC-1/5 Vostok 1 (Vostok-3KA #3)

Boosters (First stage) – Block B, V, G & D[a]
No. boosters 4
Powered by 1 × RD-107-8D74-1959
Maximum thrust 970.86 kN (218,260 lbf)
Total thrust 3,883.44 kN (873,030 lbf)
Burn time 118 seconds
Propellant LOX / RP-1
Second stage (core) – Block A
Powered by 1 × RD-108-8D75-1959
Maximum thrust 912 kN (205,000 lbf)
Burn time 301 seconds
Propellant LOX / RP-1
Third stage
Powered by 1 × RD-0109
Maximum thrust 54.5 kN (12,300 lbf)
Burn time 365 seconds
Propellant LOX / RP-1


Общата маса на космическия кораб достига 4,73 тона, дължината (без антените) – 4,4 м, а максималният диаметър – 2,43 м.

Корабът се състои от сферичен спускаем апарат (маса 2,46 тона и диаметър 2,3 м) изпълняващ функциите на орбитален отсек и коничен приборен отсек (маса 2,27 тона и максимален диаметър 2,43 м). Отсеците са съединени механично с помощта на метални ленти и пиротехнически ключалки. Корабът има следните системи: за автоматично и ръчно управление, за автоматично ориентиране към Слънцето, за ръчна ориентация към Земята, животоосигуряваща (разчетена за поддържане на вътрешна атмосфера, близка по своите параметри до земната в течение на 10 денонощия), командно-логическо управление, за електрозахранване, терморегулиране и приземяване.

За осигуряване на задачите по работа на човек в космическото пространство, корабът е снабден с автономна и радиотелеметрична апаратура за контрол и регистрация на параметрите, характеризиращи състоянието на космонавта, конструкциите и системите, ултракъсовълнова и късовълнова апаратура за двустранна радиотелефонна връзка на космонавта с наземните станции, командна радиолиния, програмно-времево устройство, телевизионна система с две предаващи камери за наблюдение на космонавта от Земята, радиосистема за контрол на параметрите на орбитата и пеленгация на кораба, спирачен двигател ТДУ-1 и други системи.

Спускаемият апарат има два илюминатора, един от които е разположен на входния люк, малко над главата на космонавта, а другият, оборудван със специална система за ориентация, в пода до краката му. Космонавтът облечен в скафандър, лежи на специално катапултиращо кресло. В последния етап на полета, след погасяването на високата скорост на кораба в атмосферата, на височина 7 км, космонавтът се катапултира от кабината и приземява с парашут. Предвидена е и възможност за приземяване вътре в спускаемия апарат. Той има собствен парашут, но без средства за меко приземяване, това може да доведе до сериозни травми на космонавта останал в него.

Апаратурата на корабите „Восток“ е направена колкото може по-проста. Маневрата за завръщане обикновено се извършва автоматично по радиокоманда от Земята. С цел хоризонтална ориентация на кораба се използват инфрачервени датчици. Изравняването по оста се е изпълнявало посредством звездни и слънчеви датчици за ориентация.

При отказ на автоматичните системи, космонавтът можел да премине на ръчно управление. Това било възможно заради използването на оригинален оптически ориентир „Взор“ (поглед), разположен на пода на кабината. На илюминатора е разположена кръгова огледална зона, а на специален матов екран са били нанесени стрелки, показващи посоката на изместване на земната повърхност. При правилно разположение на кораба спрямо хоризонта, всичките осем визьора на огледалната зона се осветяват от слънцето. Наблюдението на земната повърхност през централната част на екрана позволява да се контролира направлението на полета.

Стартът на кораба е произведен на 12 април 1961 година в 09:07 сутринта московско време от космодрума Байконур. Ракетата носител заработва без проблеми, но на последния етап не сработва системата за радиоуправление, която е трябвало да изключи двигателите от 3-тата степен. Това става чак след сработването на дублиращата система, но корабът вече е излетял и се оказва на орбита, чийто апогей е на 100 km по-високо от предвиденото и изчисленото. Слизането от такава орбита е могло да отнеме 20 до 50 дни.

В орбита Гагарин провежда обикновени експерименти – яде, пие, води записки с молив. Случайно забелязва, че след като остави молива до себе си, той започва да се издига и да „плува“, от което прави извода, че предметите в космоса е по-добре да се връзват или закрепят по някакъв начин. Всички свои наблюдения и чувства той записва на бордов магнетофон. По онова време не се знае как такъв полет може да окаже влияние на психиката на космонавта, затова ръчното управление може да се включи само след въвеждане на специален код, запечатан в плик.

След една пълна обиколка на Земята, в 10:55:34 часа, след 108 минути, корабът завършва полета. Поради проблемите, апаратът не се приземява на предвиденото място – 110 km от Сталинград, а в Саратовска област, недалеч от село Смеловка. Първите, които посрещат космонавта на земята, се оказват жената на местния лесничей Ана Тахтарова и нейната шестгодишна внучка Рита. Скоро на мястото пристигат военни от местната дивизия и колхозници. Военните отвеждат Гагарин и от гарнизона той се обажда по телефона, за да съобщи за успешното си приземяване.

Космическите кораби от тази серия са създавани под ръководството на генералния конструктор на ОКБ-1 Сергей Павлович Корольов от 1958 до 1963 г.

Като ракета-носител е планирано да се използва Р-7. Изчисленията показват, че тя, снабдена с трета степен, може да изведе на ниска околоземна орбита товар с маса около 5 тона.

Работа по създаването на пилотируем кораб изисква дълбокото изучаване на такива нови области като спускането в атмосферата, създаване на надеждна топлозащита, хиперзвукова аеродинамика и т.н. Отначало тези въпроси са разгледани от математиците на Академията на науките на СССР. В частност, е отбелязано, че в резултат на балистичното спускане от орбита могат да се очакват до десеткратни претоварвания.

От септември 1957 до януари 1958 г. в отдела на Тихонравов са изследвани условията на нагряване, повърхностните температури, топлозащитни материали. Последователно са изучавани поведението в хиперзвуков поток на голям брой разнообразни аеродинамични форми с аеродинамично качество от нула до няколко единици. Параметричните разчети на траекторията се изпълняват с използването на изчислителната машина БЭСМ-1.

Открито е, че равновесната температура на крилат космически кораб с най-добри аеродинамически качества превишава възможностите на топлинна устойчивост на достъпните към това време сплави. Освен това такива конструктивни варианти са довеждали до намаляване на големината на полезния товар и, в крайна сметка, са били отхвърлени. Основните изводи за конструкцията на кораба са били следните[1]:

аеродинамичното качество трябва да се намира в диапазона 0,5 – 0,6 за създаване на малка подемна сила и намаляване на действащите при балистичното спускане претоварване, до допустимо за човешкия организъм ниво;
предпочитана форма на апарата е конус със закръглен нос и сферично дъно с максимален размер около 2 м;
най-приемливо за връщането на човек ще е неговото катапултиране на височина от няколко километра и спускането му с парашут. Отделно спасяване на спускаемия апарат при това може да не се извършва.

В хода на медицинските изследвания, проведени през април 1958 г., изпитанията на летци в центрофуга показват, че при определено положение на тялото, човек е способен да понесе претоварване до 10G без сериозни последствия за неговото здраве. Това предопределя избора на сферична форма на спускаемия апарат за първия пилотируем космически кораб и позволява да се ускорят следващите работи за сметка на отказ от разглеждане на по-сложни варианти. Детайлната разработка на предварителния проект, завършва с издаването на специален отчет в средата на август 1958 г.

Изборът на сферична форма на спускаемия апарат, явяваща се най-простата и най-изучена симетрична форма, е резултат от избора на балистично връщане от орбита. Значителен плюс е и това, че сферата притежава стабилни аеродинамични свойства при всички възможни скорости и ъгли на атака. Изместването на центъра на масата в кърмовата част на сферичния апарат позволява да се осигури неговата правилна ориентация през цялото време на балистичното спускане.

Корольов бърза много, защото има данни, че американците изпращат свой космонавт на 20 април 1961 г. Затова стартът се планира за периода 11 – 17 април. В последния момент на заседание са определени двама космонавти – Юрий Гагарин и неговият дубльор Герман Титов. ТАСС подготвя 3 съобщения за полета в Космоса, в това число и „трагично“ за в случай, че Гагарин не се завърне жив. Първото съобщение е за успешното изстрелване на човек в откритото пространство, а второто за неговото успешно завръщане. И двете съобщения за публикувани, като преди това, на 3 април са одобрени с постановление на Президиума на ЦК на КПСС.

Юрий Гагарин е роден на 9 март 1934 г. в село Клушино, близо до град Гжатск (днес в Гагарински район, Смоленска област, Русия).[1][2] Семейството му е на селяни-колхозници: баща Алексей Иванович Гагарин (1902 – 1973 г.) е дърводелец в колхоза, инвалид, а майка му Анна Тимофеевна Матвеева (1903 – 1984 г.) е доячка в колхоза. Първите години от живота си прекарва с родителите си в село Клушино. В детските си години е най-обикновено момче, което с нищо не се отличава от връстниците си. На 1 септември 1941 г. той започва да ходи на училище, но на 12 октомври същата година селото е окупирано от немците и учението му се прекъсва за почти година и половина. Семейството е изгонено от къщата им и си прави землянка преди зимата. Малко преди освобождението на селото сестра му Зоя и брат му Валентин са изпратени на принудителна работа на запад. На 9 април 1943 г. селото е освободено от Червената армия и занятията продължават. По това време Юрий обича да играе баскетбол.

През 1945 г. семейството напуска напълно унищоженото от Вермахта с. Клушино и се заселва в разрушения гр. Гжатск (дн. Гагарин), Смоленска област. Тук през 1949 г. завършва шести клас на Гжатското средно училище. От есента продължава образованието си в Люберецкото професионално училище № 10. През декември е приет във ВЛКСМ (комунистическа младежка организация в бившия СССР). Завършва с отличие професионалното училище с квалификация леяр-формовчик (1951 г.). През август 1951 г. се записва в Индустриалния техникум в град Саратов. Занимава се активно със спорт.

Именно през тези години се увлича по авиацията и на 25 октомври 1954 г. посещава за пръв път Саратовския аероклуб. През юни 1955 г. завършва с отличие Саратовския техникум. През юли извършва първия си самостоятелен полет на самолета Як-18. На 10 октомври завършва обучението си в Саратовския аероклуб. За това време има 196 полета и общо 42 часа и 23 минути във въздуха.[1] На 3 август 1955 г. саратовският областен вестник „Младежка заря“ публикува статия „Ден на летището“, в която се споменава името на Гагарин. „Първата похвала в печата значи много в живота на човека“, пише след време Юрий Алексеевич.
Военна служба

От 27 октомври 1955 г. е повикан да отбие военната си служба. Изпратен е в I Военноавиационно училище „Климент Ворошилов“ в град Чкалов (днес Оренбург),[3] в което се подготвят летци. Завършва обучението си в него с отличие на 25 октомври 1957 г., независимо от някои трудности,[4] а след 2 дни сключва брак с Валентина Ивановна Горячева. В края на 1957 г. Гагарин е изпратен в изтребителен авиационен полк на Северния флот.[1] Там извършва полети на военния самолет МиГ-15 в условията на полярните дни и нощи и открива, че му доставя удоволствие да лети. Към октомври 1959 година е направил 265 часа.

На 9 декември 1959 г. подава писмено заявление с молба за включване в групата на кандидатите за космонавти. След седмица го викат в Москва за цялостен медицински преглед в Централната военна болница. В началото на 1960 г. специална медицинска комисия признава старши лейтенант Гагарин като годен за космически полети.
Космонавт № 1
Модел на космическата ракета Р-7

На 3 март 1960 г. със заповед на главнокомандващия на ВВС Константин Вершинин е зачислен в групата на космонавтите. На 11 март започва тренировки. Отначало групата е от 20 млади летци. Ръководител на космическата програма е Сергей Корольов. От тях са отделени 6, които са подготвяни по програма, различна от останалите. Четири месеца преди полета е взето решение той да бъде първият космонавт. Негов дубльор е Герман Титов.

Първият космонавт трябва да е с отлична подготовка и да стане лицето на съветската държава, достойно представящ я пред света. Гагарин притежава точно тези качества и това е сред определящото при избора му за първия полет. Последната дума има Никита Хрушчов, по това време първи секретар на управляващата в СССР комунистическа партия КПСС. Когато му показват снимките на първите космонавти, без колебание той избира Гагарин.
Капсулата на Гагарин в Москва

На 12 април 1961 г., в 9 часа и 7 минути (6 часа и 7 минути по Гринуич) московско време Гагарин излита от космодрума Байконур на космическия кораб „Восток 1“ с ракета носител Р-7. Първите му думи в открития Космос са „Поехали!“. Позивната на Гагарин е „Кедър“. Корабът прави една обиколка около Земята, с продължителност 108 минути, и се насочва за приземяване в Саратовска област. Приземяването е успешно извършено близо до спускаемия апарат, като Гагарин катапултира от капсулата и се спуска с парашут, както е планирано.[5]

Новината мълниеносно обикаля целия свят. След 2 дни е тържествено посрещнат на Червения площад в Москва пред десетки хиляди ентусиазирани хора, дошли да го видят. За този си полет е награден със званието герой на Съветския съюз и е издигнат в чин майор, а датата 12 април от 1962 година започва да се чества като международен ден на авиацията и космонавтиката.
Живот след полета

От 23 май 1961 г. Гагарин е командир на отряда космонавти. През есента на 1961 г. постъпва във военновъздушната академия „Николай Жуковски“, за да получи висше образование. На 20 декември 1963 г. е назначен за заместник-началник на Центъра за подготовка на космонавти. Започва отново да лети през 1963 г.

От лятото на 1966 г. се подготвя за нов космически полет. През тези години СССР започва своя лунна програма. Един от подготвящите се за полет до Луната е Гагарин. Първият изпитателен полет в пилотиран вариант е планиран за април 1967 г. За него се подготвят Владимир Комаров и Юрий Гагарин. Решено е с кораба „Союз-1“ да лети Комаров, за да не се рискува животът на Гагарин. Полетът завършва фатално. При приземяването капсулата се разбива вследствие на отказ в парашутната система и Владимир Комаров загива. На траурния митинг в памет на загиналия Гагарин обещава, че космонавтите ще научат „Союз“ да лети. Така и се случва, корабът „Союз“ лети и до днес. През 1966 година Юрий Гагарин става почетен член на Международната академия по астронавтика.

На 17 февруари 1968 г. защитава дипломната си работа в Академията „Николай Жуковски“. Продължава подготовката си за нови лунни космически полети и сам до своята смърт е член на екипажа на един от подготвяните лунни кораби. Гагарин нямал право самостоятелно да лети на изтребител, и затова получава направление за възстановяване на квалификацията като летец изтребител.[6]

На 27 март 1968 г. извършва планиран тренировъчен полет с учебен самолет МиГ-15УТИ под ръководството на опитния инструктор В. С. Серьогин, при който загиват и двамата. На траурния митинг Президентът на Академията на науките на СССР Мстислав Келдиш заявява: „Подвигът на Гагарин е огромен принос в науката. Той откри нова епоха в историята на човечеството – начало на полетите на човека в космоса, път към междупланетни експедиции...“.
Световна известност
Юрий Гагарин на военен въздушен парад в Кайро

След полета на „Восток 1“ Юрий Гагарин става най-известният човек на планетата. 108-те минути в Космоса променят неговия живот завинаги. За него пишат вестниците във всички държави. Всички съветски ръководители искат да се срещнат с него и в продължение на 3 години това заема една голяма част от живота му. Под натиска на роднини, приятели, министри, маршали и академици често му се налага да вдига наздравици и да пие „до дъно“ за дружбата и любовта. При много ситуации той като по чудо избягва тежки нещастия или смърт.[7] Юрий има силен характер и стоически издържа изпитанията, но този живот оказва влияние – той качва 8 – 9 килограма, престава да се занимава със спорт и става ясно, че само една нова подготовка за космически полет може да преустанови този процес.[8]

В края на април 1961 г. започва своите задгранични посещения, които продължават две години. Посещава над 30 страни и се среща с хиляди хора. Крале и президенти, политически дейци и учени, артисти и музиканти считат за чест да се срещнат с него. Награждават го с ордени, медали, дипломи, избиран е за почетен гражданин на градове от Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка. По време на своите пътешествия обикаля света три пъти. Юрий Гагарин е автор на книгата „Пътят към космоса“, 1961 г.

Първата му задгранична командировка е в Чехословакия. Лети на обикновен Ту-104 до Прага. Пътниците разпознават Гагарин и се втурват към него за автографи. Командирът на екипажа П. М. Михайлов го кани в пилотската кабина и му дава да управлява щурвала. В Чехословакия Гагарин посещава заводи и предприятия, а правителството го удостоява със званието Герой на социалистическия труд на ЧССР.

Следващата му спирка е в България. Преди приземяването в София български летци го посрещат с почетен ескадрон от изтребители. Снимки на Юрий Гагарин в България, Tодор Живков и Гагарин, Посрещане на Гагарин в Кюстендил, Гагарин дава автографи, Юрий Гагарин с малко момче Българче, Юрий Гагарин в Стара Загора, Пред параклиса-мавзолей в Плевен

Освен София, Гагарин посещава Плевен, Пловдив, Бургас, Казанлък и Стара Загора. В Плевен посещава музея „Панорама“, мавзолея „Свети Георги“, прави почетна обиколка на града с открит автомобил.

Става почетен гражданин на Пловдив и София. В Пловдив носи цветя на паметника Альоша. В Казанлък го посрещат с рози и розова вода по пътя през града. Посещава връх Шипка и на връщане спира в Розовата станция – Института на розата.

Посещава България за втори път през 1966 г. заедно със съпругата си Валя.

Посещава Финландия 2 пъти – през 1961 и 1962 г.

През юли 1961 г. Гагарин пристига в Англия по покана на профсъюза на леярските работници, тъй като правителството не го кани по политически причини. Посещава Манчестър и главната квартира на профсъюза. Там му връчват диплома за почетен леяр на Англия. Получава и златен медал от фонда за развитие на космоса (първия номер) и се среща с ръководството на страната, с министър-председателя и кралица Елизабет II. Въпреки нарушаване на етикета, кралицата се снима с него с обяснението, че той не е обикновен, а небесен човек. Само през 1961 година Гагарин посещава Чехословакия, България, Финландия, Великобритания, Полша, Куба, Бразилия със спирка на остров Кюрасао, Канада със спирка в Исландия, Унгария, Индия, Цейлон (днес Шри Ланка) и Афганистан.

В началото на 1962 г. Гагарин по покана на вицепрезидента и главнокомандващ въоръжените сили на ОАР маршал Абдел Хаким Амер посещава Обединената арабска република (Египет), където остава 7 дни. Президентът на страната Гамал Абдел Насър го награждава с най-висшия орден на страната.

В септември 1963 година Юрий Алексеевич Гагарин пристига в Париж, където участва в XIV Международен астронавтически конгрес.

на 27 март 1968 година в 10:31 сутринта в района на село Новосьолово на 18 km от град Киржач, Владимирска област.
Умира при катастрофа по време на тренировъчен полет самолет МиГ-15 УТИ с пилот полковник Гагарин и инструктор полковник Владимир Серьогин на борда се разбива на 27 март 1968 година в 10:31 сутринта в района на село Новосьолово на 18 km от град Киржач, Владимирска област. Телата на Гагарин и Серьогин са кремирани и прахът им е погребан в стените на Кремъл на Червения площад. Причината за катастрофата, убила Гагарин и Серьогин, е напълно засекретена и до днес не е разсекретен доклада от разследването.

Семейство:
Баща – Алексей Иванович Гагарин (1902 – 1973), дърводелец.
Майка – Анна Тимофеевна Матвеева (1903 – 1984), работела е в млечна ферма.
Жена – Валентина Ивановна Гагарина, родена на 15 декември 1935.
Деца – дъщери: Елена (род. 17 април 1959) – генерален директор на музея „Московския Кремъл“, – и Галина (род. 7 март 1961) – професор, завеждаща катедра по национална и регионална икономика в Руския икономически университет на името на Г. В. Плеханов.
Сестра: Зоя Алексеевна Гагарина (по мъж Бруевич, 1927 – 2004), медицинска сестра
Брат: Борис Алексеевич Гагарин (1936 – 1977), работник.
Брат: Валентин Алексеевич Гагарин (1924 – 2006), дърводелец.

Звания

Летец-космонавт на СССР
Златна звезда „Герой на Съветския съюз“
Звание „Герой на социалистическия труд“ (Чехословакия)
Звание „Герой на социалистическия труд (България)“
Звание „Герой на труда“ (Виетнам)
Президент на Обществото за съветско-кубинска дружба
Почетен член на Дружеството „Финландия – Съветски съюз“
Почетен член на Международната академия по астронавтика (1966)

Юбилейна монета с Ю. Гагарин на Централната банка на Русия

Ордени

Орден „Ленин“ (СССР)
Орден „Георги Димитров“(България)
Орден „Карл Маркс“ (ГДР)
„Звезда II клас“ (Индонезия)
„Грюнвалдски кръст 1 степен“ (Полша)
Орден „Знаме на Унгарската република 1 степен с елмази“
„Огърлицата на Нил“ (Египет)
„Голяма лента на Африканската Звезда“ (Либерия)
„За заслуги в областта на въздухоплаването“ (Бразилия)
Първи кавалер на ордена „Плайя Хирон“ (Куба).

Медали и дипломи

Златен медал на Британското общество за междупланетни съобщения (присъден на 11 юни 1961 г.).
Медал „За заслуги в областта на въздухоплаването“ на ВВС на Бразилия (заповед на командващия бразилските ВВВ от 29 юли 1961 г.)
Паметен златен медал на Австрийското правителство (решение на федералното правителство от 10 май 1962 г.)
Златен медал „Константин Циолковски“ на Академията на науките на СССР
Медал „де Лаво“ на Международната федерация за авиация.
Златен медал и Почетен диплом на Международната асоциация „Човек в космоса“
Златен медал и Почетен диплом на италианската асоциация за космонавтика
Златен медал и Почетен диплом на Кралския аероклуб на Швеция
Голям златен медал и диплом на Международната авиационна федерация
Златен медал на град Сен Дени, Франция
Медал „Колумб“, Италия

Почетен гражданин

Юрий Гагарин е избран за почетен гражданин на градовете:

в Русия – Калуга, Новочеркаск, Саратов, Севастопол, Смоленск;
в България – Перник, Пловдив, София;
в Украйна – Виница, Севастопол;
в Кипър – Лимасол, Фамагуста;
другаде – Атина (Гърция), Сен Дьони (Франция), Сумгаит (Азербайджан), Тренчианске-Теплице (Чехословакия).

Връчват му златните ключове от вратите на градовете Кайро и Александрия (Египет).
Наименувани в негова чест

град Гагарин (край родното му село) и Гагарински район, в който е роден
златен медал „Гагарин“ на Международната федерация по аеронавтика
минерал гагаринит (Gagarinite)
кратер Гагарин на Луната
астероид № 1772 Гагарин
многобройни улици, булеварди и площади по света
площад „Гагарин“ в Москва с негов паметник
главен булевард в Перник
улица „Майор Юрий Гагарин“ в квартал „Изток“ в София (Карта)
квартал в северната част на Пловдив
Комбинат „Пловдив – Юрий Гагарин БТ“ в Пловдив
Спортно училище „Юрий Гагарин“ в Бургас
Професионална гимназия по хранителни технологии „Юрий Гагарин“ в Червен бряг
Професионална техническа гимназия „Юрий Гагарин“ и главен булевард в Перник
Професионална гимназия по механоелектротехника „Юрий Гагарин“ в гр. Петрич
Техникум по механотехника „Юрий Гагарин“ в Русе
Професионална техническа гимназия „Юрий Гагарин“ в гр. Монтана
Математическа гимназия „Юрий Гагарин“ в Ловеч
ОУ „Юрий Гагарин“ в Сливен
ОДЗ „Юрий Гагарин“ в Пазарджик
ОДЗ „Юрий Гагарин“ в Малко Търново
астрономическа обсерватория „Юрий Гагарин“ в Стара Загора
бивш стадион на ПФК „Черно море“ във Варна
138-о СОУ „Юрий Гагарин“ (сега „Проф. Васил Златарски“) в София, кв. „Гео Милев“[28]
Жилищен блок във Видин.

ъв филателията пощенски марки от 1964, 1964, 1976, 1976, 1981, 1981, 2009, 2009, 2011, 2011.